недоверчивост

Български

недоверчивост ±

ед.ч.		не·до·вер·чи·вост
	членувано	не·до·вер·чи·вост·та
мн.ч.		не·до·вер·чи·вос·ти
	членувано	не·до·вер·чи·вос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Означава да не си доверчив на някого. Да проявяващ недоверчивост..

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• недоверие, съмнение, липса на доверие, подозрение, подозрителност, мнителност, боязливост, страх, маловерие, скептицизъм
• колебание, нерешителност, колебливост