смок

Български

смок ±

ед.ч.		смок
	непълен член	смо·ка
	пълен член	смо·кът
мн.ч.		смо·ци
	членувано	смо·ци·те
бройна форма		смо·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Зоол. Вид неотровна змия. ( Natrix natrix)

Етимология

Старобълг. смокъ „змия“. Стара заемка от герм. езици - срв. англосакс. snаса, англ. snake „змия“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: grass snake испански: culebra de collar италиански: natrice dal collare

немски: die Ringelnatter руски: уж френски: couleuvre à collier

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.