змия
Облик
змия (български)
ед.ч. | змия | |
---|---|---|
членувано | зми·я·та | |
мн.ч. | змии | |
членувано | зми·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
ст.-бълг. змиıа ὄφις (Остром., Супр.), змии δράκων, ὄφις (Супр.). От корен ИЕ *dhg^hm- „земя“, т.е. „земна, пълзяща по земята“. Срв. алб. dhemjë „гъсеница“, dhe „земя“, лит. žema-šliaužē „змия“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|