слух

слух (български)

слух ±

ед.ч.		слух
	непълен член	слу·ха
	пълен член	слу·хът
мн.ч.		слу·хо·ве
	членувано	слу·хо·ве·те
бройна форма		слу·ха
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. слоухъ (Супр.) < ИЕ *k^leu-s-os със съответствия авест. sraoša-, уелс. clūst, старосканд. hler (*hloza) „слух“, староирл. cluas „ухо“, старосканд. hlȳr(*hleuza-) „буза“, тохар. Б klausane „уши“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: kuulo; sävelkorva; huhu френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• мълва, новина, вест, съобщение, версия
• донос, клюка
• история, предание, легенда
• хорски приказки