свободен
Облик
свободен (български)
| ед. ч. | м. р. | сво·бо·ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сво·бод·ния | ||
| пълен член | сво·бод·ни·ят | ||
| ж. р. | сво·бод·на | ||
| членувано | сво·бод·на·та | ||
| ср. р. | сво·бод·но | ||
| членувано | сво·бод·но·то | ||
| мн. ч. | сво·бод·ни | ||
| членувано | сво·бод·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който има свобода; независим.
- Който не е забраняван или ограничаван.
- Който се извършва леко, без пречки.
- Непринуден, без задръжки.
- Който е на свобода, не е затворен.
- Който не е ангажиран с работа.
- Който не е зает или запълнен.
- Който е широк, не прилепва плътно.
- Който не е в сърдечни или брачни връзки.
Етимология
ст.-бълг. свободь, виж свобода.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|