свобода

свобода (български)

свобода ±

ед.ч.		сво·бо·да
	членувано	сво·бо·да·та
мн.ч.		сво·бо·ди
	членувано	сво·бо·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Възможност за проява на собствената воля.
2. Отсъствие на ограничения или робство.

https://bg.wikipedia.org/wiki/свобода

Етимология

ст.-бълг. свобода ἐλευθερία (Клоц., Супр.). Праслав. *svoboda (*suob^h- + *d^heh₁- виж дяна) с първоначално значение „свое собствено, свободно положение“, срв. латв. svabads „вял, уморен; свободеный“, atsvabināt „освобождавам“, *suob^h- = ст.-прус. subs „сам, собствен“, вин. ед. subban, ст.-в.-нем. Swâbа „Швабия“. Редом с ИЕ *suob^h- съществувало е и *sob^h- в ст.-инд. sabhā „събрание, двор, съдилище“, гот. sibjа „родство, роднини“, *osoba „особа“.

Превод

английски: freedom, liberty (en) испански: libertad (es) италиански: libertà (it) немски: die Freiheit (de)

руски: свобода (ru) сръбски: слобода (sr) фински: vapaus (fi) френски: liberté (fr) чешки: svoboda (cs)

Производни думи

свободен

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

.