автономия

автономия (български)

автономия ±

ед.ч.		ав·то·но·мия
	членувано	ав·то·но·ми·я·та
мн.ч.		—
	членувано	—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. мн. няма Полит. Политическо или административно-териториално самоуправление на част от държавата, обособена най-често въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението
2. Право на учреждение или организация самостоятелно да решава определени въпроси.

Етимология

Гр. αа̀τονομία

Превод

английски: autonomy, independence, self-government гръцки: αυτονομία (el) испански: autonomia италиански: autonomia

немски: die Autonomie, die Selbstständigkeit руски: автоно́мия, самоуправле́ние турски: özerklik френски: autonomie

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.