самостоятелен

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

самостоятелен (български)

Прилагателно име, тип 79

  1. Който работи задълбочено сам по даден въпрос или извършва отговорно някаква дейност. Който съществува сам-независим, отделен. Самостоятелна изложба.
  2. Който не се влияе от други, а доказва и защитава своето схващане. Самостоятелна преценка.

Етимология

Фразеологични изрази

Синоними

Антоними

Омоними

Сродни думи

Производни думи

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: samodzielny (pl), niezależny (pl)
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]