Направо към съдържанието

ред

От Уикиречник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. Няколко предмета, подредени в линия или един след друг.
  2. Водоравна черта, върху която са написани букви. „Буквите бяха написани леко над редовете.“
  3. Буквите написани върху такава (въображаема) черта. „На страницата има 22 реда.“
  4. Последователно подреждане на събията във времето. „Всяко нещо по реда си.“
  5. Разположение на предмети по определен начин.
  6. Правото или задължението на участник в някакво действие да извърши определена работа. „Твой ред е да идеш за хляб.“
  7. Правила,по които се извършва нещо.
  8. Правилно установено състояние, разположение на нещо.

Етимология

старобълг. рѩдъ.

Сродни думи: лит. rindа „ред, линия“, латв. riņdа „ред, линия“, rist, riedu „подреждам“, ирл. rann „част, стих“

старобълг. рѩдъ > унг. rend.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

Ред,законност и справедливост; Съдебен ред;На дневен ред

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

подреждам, редя, редувам, редовен, междуредие, редови

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други