върволица
Облик
върволица (български)
| ед.ч. | вър·во·ли·ца | |
|---|---|---|
| членувано | вър·во·ли·ца·та | |
| мн.ч. | вър·во·ли·ци | |
| членувано | вър·во·ли·ци·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Дълга поредица от предмети. „По пътя се е насъбрала цяла върволица коли.“
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|