дисциплина
Облик
дисциплина (български)
| ед.ч. | дис·цип·ли·на | |
|---|---|---|
| членувано | дис·цип·ли·на·та | |
| мн.ч. | дис·цип·ли·ни | |
| членувано | дис·цип·ли·ни·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Система от задължителни и установени норми на поведение в някакъв колектив. Съзнание за спазване на тези норми и съобразяване с тях.
- Самостоятелен отрасъл, дял от дадена наука; Учебен предмет; Вид спорт.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними