разруха
Облик
(пренасочване от разрухата)
разруха (български)
ед.ч. | раз·ру·ха | |
---|---|---|
членувано | раз·ру·ха·та | |
мн.ч. | раз·ру·хи | |
членувано | раз·ру·хи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Остатъчен ефект от унищожение
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- разгром, разстройство, разгромяване, съкрушение, съсипия, опустошение, разнебитване, гибел, провала, погром, катастрофа
- разрушение, разорение, провал
- западане, изпадане, упадък