размирие

размирие (български)

размирие ±

ед.ч.		раз·ми·рие
	членувано	раз·ми·ри·е·то
мн.ч.		раз·ми·рия
	членувано	раз·ми·ри·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• смут, объркване, залисия, бъркотия, загубване самообладание, паника, тревога, суматоха, смущение, смутня, безпокойство, уплаха, аларма
• гражданска война, безначалие, неспокойно време, тревожно време, безредие, безредица, размирица, бунт, вълнение, метеж, революция
• стеснение, неспокойствие, двоумение, колебание, забърканост