претенция

Български

претенция ±

ед.ч.		пре·тен·ция
	членувано	пре·тен·ци·я·та
мн.ч.		пре·тен·ции
	членувано	пре·тен·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, о, тип 47

1. Искане, стремеж да се постигне нещо; домогване. Имам претенцията да разбирам от литература. 2. Обикн. мн. Голямо самомнение, надменност. Човек с претенции.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• искане, стремеж, домогване, рекламация, ревандикация, молба, желание, воля, намерение
• иск, право, твърдение
• поискване, изискване

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}