молба

Български

молба ±

ед.ч.		мол·ба
	членувано	мол·ба·та
мн.ч.		мол·би
	членувано	мол·би·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Молбата е писмен документ-обръщение към ръководителя на отговорна институция с искане за някакво разрешение или решаване на конкретен проблем.
2. Обръщение към лице за очаквана от него помощ, подкрепа или съпричастие.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• просба, жалба, прошение, искане, претенция, рекламация, желание, пожелание, заявление
• заявка, поискване
• петиция, тъжба
• апел