предателство

предателство (български)

предателство ±

ед.ч.		пре·да·тел·с·т·во
	членувано	пре·да·тел·с·т·во·то
мн.ч.		пре·да·тел·с·т·ва
	членувано	пре·да·тел·с·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Злоупотреба с оказаното от някого доверие, нарп. чрез измама и/или клеветничество.

Превод

английски: betrayal, treachery, treason, perfidy арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Verrat, der Treubruch норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• измяна, изменничество, изневяра, вероломство, продажничество, издайничество, шпионство
• измама, подлост, двуличие
• коварство, коварна постъпка