повеля

повеля (български)

повеля ±

ед.ч.		по·ве·ля
	членувано	по·ве·ля·та
мн.ч.		по·ве·ли
	членувано	по·ве·ли·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Неписано, духовно указание, насочване на постъпките или поведението на някого; предписание, напътствие.

Превод

английски: behest, ordinance арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: ordine китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Gebot норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: demande холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• заповед, предписание, повеление, императив, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма
• команда