команда

Български

команда ±

ед.ч.		ко·ман·да
	членувано	ко·ман·да·та
мн.ч.		ко·ман·ди
	членувано	ко·ман·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. 1. Във войската или в спортното обучение — кратка устна заповед по образец. Даде команда “Наляво”. Изпълнявам команда.

2. Кратко устно указание. В суматохата даваше команди на всички страни. 3. Група за извършване на дейност; дружина. Спасителна команда.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• заповед, нареждане, разпореждане
• група, трупа, войска, част
• отред, контингент
• отряд, екип, бригада

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}