команда
Облик
команда (български)
| ед.ч. | ко·ман·да | |
|---|---|---|
| членувано | ко·ман·да·та | |
| мн.ч. | ко·ман·ди | |
| членувано | ко·ман·ди·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- 1. Във войската или в спортното обучение — кратка устна заповед по образец. Даде команда “Наляво”. Изпълнявам команда.
2. Кратко устно указание. В суматохата даваше команди на всички страни. 3. Група за извършване на дейност; дружина. Спасителна команда.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|