контингент
Облик
контингент (български)
ед.ч. | кон·тин·гент | |
---|---|---|
непълен член | кон·тин·ген·та | |
пълен член | кон·тин·ген·тът | |
мн.ч. | кон·тин·ген·ти | |
членувано | кон·тин·ген·ти·те | |
бройна форма | кон·тин·ген·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
1. Спец. В икономиката - определено с някаква цел пълно количество - размер на дела на всеки участник, на вноса, износа. 2. Съвкупността от хора, представляващи еднородна група в някакво отношение.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|