императив

императив (български)

императив ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		им·пе·ра·тив
		непълен член	им·пе·ра·ти·вия
		пълен член	им·пе·ра·ти·ви·ят
	ж. р.		им·пе·ра·ти·ва
		членувано	им·пе·ра·ти·ва·та
	ср. р.		им·пе·ра·ти·во
		членувано	им·пе·ра·ти·во·то
мн. ч.			им·пе·ра·ти·ви
		членувано	им·пе·ра·ти·ви·те

Прилагателно име, тип 76

1. Заповедно, повелително наклонение на глагола.
2. Заповед, безусловно изискване.

Синоними

заповед, повеление, повеля, предписание, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма, диктат

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]