пастир
Облик
(пренасочване от пастирите)
пастир (български)
ед.ч. | пас·тир | |
---|---|---|
непълен член | пас·ти·ра | |
пълен член | пас·ти·рът | |
мн.ч. | пас·ти·ри | |
членувано | пас·ти·ри·те | |
бройна форма | пас·ти·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Човек, който пасе добитък.
- Духовник, който отговаря за група хора.
Етимология
старобълг. пастырь ποιμήν (Зогр., Мар., Клоц., Син. тр., Супр.). Праслав. *pastyrь. Връзката с лат. pāstor, раstōrеm „пастир“ е очевидна - вероятно слав. форма е заета и уподобена с форми, окончанващи на -yrь, срв. манастырь, псалътырь, богатырь.
Фразеологични изрази
Превод
|
|