Съществително нарицателно име, мъжки род тип 7 Човек, който пасе добитък.
Духовник, който отговаря за група хора. Етимология старобълг. пастырь ποιμήν (Зогр., Мар., Клоц., Син. тр., Супр.). Праслав. *pastyrь. Връзката с лат. pāstor, раstōrеm „пастир“ е очевидна - вероятно слав. форма е заета и уподобена с форми, окончанващи на -yrь, срв. манастырь , псалътырь , богатырь .
Фразеологични изрази Превод
английски: shepherd
арабски: [[]]
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: пастух
гръцки: ποιμένας
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: רועה (рое)
индонезийски: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: pastor
италиански: pastore
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: [[]]
латински: [[]]
литовски: piemuo
немски: [[]]
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: pasterz
португалски: pastor
румънски: păstor
руски: пастух
словашки: [[]]
словенски: pastir
сръбски: па̀стӣр
тайландски: [[]]
турски: [[]]
унгарски: [[]]
фински: [[]]
френски: berger
холандски: [[]]
хърватски: pàstīr
чешки: pastýř
шведски: [[]]
японски: [[]]
Синоними Сродни думи Производни думи 
