отказ
Облик
(пренасочване от откази)
отказ (български)
ед.ч. | от·каз | |
---|---|---|
непълен член | от·ка·за | |
пълен член | от·ка·зът | |
мн.ч. | от·ка·зи | |
членувано | от·ка·зи·те | |
бройна форма | от·ка·за | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Отказване, несъгласие. Получих отказ на молбата си.
- Прекратяване на действието, спиране на механизъм.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- отказване, отричане, оспорване, отхвърляне, непризнаване, несъгласие
- наклоняване, упадък, западане
- срязване, чукване, неуспех, разочарование