отживял
Облик
отживял (български)
| ед. ч. | м. р. | от·жи·вял | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от·жи·ве·лия | ||
| пълен член | от·жи·ве·ли·ят | ||
| ж. р. | от·жи·вя·ла | ||
| членувано | от·жи·вя·ла·та | ||
| ср. р. | от·жи·вя·ло | ||
| членувано | от·жи·вя·ло·то | ||
| мн. ч. | от·жи·ве·ли | ||
| членувано | от·жи·ве·ли·те | ||
Прилагателно име, тип 81
- Който е бил жив, актуален в миналото, но е остарял и не съответства на съвременността. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
] |