острие

острие (български)

острие ±

ед.ч.		ос·т·рие
	членувано	ос·т·ри·е·то
мн.ч.		ос·т·ри·е·та
	членувано	ос·т·ри·е·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

1. ср. Тънката резлива част на нож или друг режещ инструмент; резец, острец.
2. прен. Най-важният елемент на нещо, в което се съдържа нападка или изобличение.

Превод

английски: edge (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• връх, копие, пика, острило
• заострен край, клин, шип
• бодил, трън, остен, игла
• металически прът, кол