кол

Български

кол ±

ед.ч.		кол
	непълен член	ко·ла
	пълен член	ко·лът
мн.ч.		ко·ло·ве
	членувано	ко·ло·ве·те
бройна форма		ко·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Колът е дълъг заострен прът, от желязо или дърво, който се забива в земята за различни цели, като строителство, обозначаване на места, поставяне на табели и т.н.

Етимология

старобълг. колъ. Сродни думи: лит. kuolas, старогръц. σκῶλος „кол“ от ие. *(s)kōl-.

Превод

Преводи

английски: stake (en), picket (en), pile (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: estaca италиански: palo, piolo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Pfahl норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: кол словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: kazık унгарски: [[]] фински: [[]] френски: pieu, pal холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• острие, шип, клин, металически прът
• прът, върлина
• подпора, колона