клин

клин (български)

клин ±

ед.ч.		клин
	непълен член	кли·на
	пълен член	кли·нът
мн.ч.		кли·но·ве
	членувано	кли·но·ве·те
бройна форма		кли·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Метален или дървен къс, заострен в единия край, използват за разцепване на предмети или за закрепване.
2. Дълги, плътно прилепнали гащи.
3. Писмен знак, приличащ на клин.

Фразеологични изрази

клин клин избива; ни в клин, ни в ръкав

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: kiila френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• шиш
• противодействие
• клечка, колче, щифт, шплинт, чеп, запушалка, тапа
• острие, заострен край, шип
• металически прът, кол

Производни думи

заклинвам, клиноопразен, клиновиден, клинопис, клинописен