остен

остен (български)

остен ±

ед.ч.		ос·тен
	непълен член	ос·те·на
	пълен член	ос·те·нът
мн.ч.		ос·те·ни
	членувано	ос·те·ни·те
бройна форма		ос·те·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. остьнъ „шип“.

Сродни думи: лит. akstinas „трън, остен“ от ие. *h₂ek'-t-i-no-

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: akstinas (lt)

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: остан (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: ostan (hr) чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• принуда, насилие, натиск
• шип, бодил, трън, острие, игла