опитност

опитност (български)

опитност ±

ед.ч.		опит·ност
	членувано	опит·ност·та
мн.ч.		опит·нос·ти
	членувано	опит·нос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Добит практически опит, знания, компетенции и умения в различни области на науката, изкуството, обществения и личен живот, бизнеса и комуникация с хора.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• знания, познания, вещина, практика, способност, умелост, майсторство, компетентност, компетенция, умение, подготовка, похватност, осведоменост
• основа, квалификация