окончателен
Облик
(пренасочване от окончателния)
окончателен (български)
ед. ч. | м. р. | окон·ча·те·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | окон·ча·тел·ния | ||
пълен член | окон·ча·тел·ни·ят | ||
ж. р. | окон·ча·тел·на | ||
членувано | окон·ча·тел·на·та | ||
ср. р. | окон·ча·тел·но | ||
членувано | окон·ча·тел·но·то | ||
мн. ч. | окон·ча·тел·ни | ||
членувано | окон·ча·тел·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- завършен; последен вариант; утвърден и неизменим
- завършващ; последен етап; заключителен, финален
Етимология
Фразеологични изрази
Решението е окончателно. — Не подлежи на изменение и обжалване.
Синоними
- последен, заключителен, краен, решителен, решен, неотменен, неотменяем, безапелационен, дефинитивен, финален
- невъзвратим, неизбежен
- безвъзвратен, неотменим, фатален
- категоричен, абсолютен, безусловен
- определен, явен, недвусмислен
- най-нов, модерен, най-авторитетен, решаващ
- пълен
- твърд, сигурен, потвърден
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|