овен

Български

овен ±

ед.ч.		овен
	непълен член	ове·на
	пълен член	ове·нът
мн.ч.		ове·ни
	членувано	ове·ни·те
бройна форма		ове·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

1. Мъжка овца.
2. Съзвездие

Етимология

старобълг. овьнъ: лит. avinas: латв. auns.

Превод

английски: ram, tup, (скопен)- wether (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: κριάρι, κριός датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: carnero, morueco италиански: ariete, montone китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: auns (lv) латински: [[]] литовски: avinas (lt)

немски: der Widder, (скопен) - der Hammel, der Schöps (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: баран (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: ован (sr) тайландски: [[]] турски: koç (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: bélier холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

коч

Сродни думи

овца