коч
Облик
коч (български)
ед.ч. | коч | |
---|---|---|
непълен член | ко·ча | |
пълен член | ко·чът | |
мн.ч. | ко·чо·ве | |
членувано | ко·чо·ве·те | |
бройна форма | ко·ча | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Овен.
Етимология
тур. koç
Фразеологични изрази
Превод
|
|