овца
Направо към навигацията
Направо към търсенето
овца (български)
ед.ч. | ов·ца | |
---|---|---|
членувано | ов·ца·та | |
мн.ч. | ов·це | |
членувано | ов·це·те | |
звателна форма | ов·цо |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 44
- Тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни, отглежда се за добив на мляко, месо и вълна.
Етимология
старобълг. овъца: лит. avikė „агънце“: староинд. ávi-: старогр. ὄις (οἰ̃ς): лат. ovis: староирл. oi „овца“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
