овца

овца (български)

овца ±

ед.ч.		ов·ца
	членувано	ов·ца·та
мн.ч.		ов·це
	членувано	ов·це·те
звателна форма		ов·цо

Съществително нарицателно име, женски род, тип 44

1. Тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни, отглежда се за добив на мляко, месо и вълна.

Етимология

старобълг. овъца: лит. avikė „агънце“: староинд. ávi-: старогр. ὄις (οἰ̃ς): лат. ovis: староирл. oi „овца“.

Превод

английски: sheep (en) арабски: [[]] (ar) арменски: [[]] (hy) африкаанс: [[]] (af) белоруски: авечка (be) гръцки: πρόβατο (прóвато) (el) датски: får (da) есперанто: ŝafo (eo) естонски: lammas (et) иврит: כֶּבֶשׂ (кéвес), כבשים (кевесим) мн. (he) индонезийски: domba, biri-biri (id) ирландски: caora (ga) исландски: fé (sauðfé) (is) испански: oveja (es) италиански: pecora (it) китайски: 綿羊 (miányáng) (zh) корейски: 양 (yang), 면양 (myeonyang) (ko) латвийски: [[]] (lv) латински: ovis (la) литовски: avis (lt)

немски: 1. Schaf (de), (мн.: Schafe); 2. Kuh норвежки: sau, får (no) персийски: [[]] (fa) полски: owca (pl) португалски: ovelha ж., carneiro м. (pt) румънски: oaie (ro) руски: овца (ru) словашки: ovca (sk) словенски: ovca ж., oven м. (sl) сръбски: овца ж., ован м., јагње (младо/агне) (sr) тайландски: [[]] (th) украински: [[]] (uk) турски: koyun (tr) унгарски: juh (hu) фински: lammas (fi) френски: mouton (fr) (м.), brebis (fr) (ж.) холандски: schaap (мн.: schapen) (nl) хърватски: ovca ж., ovan м., jagnje (младо/агне) (hr) чешки: ovce (cs) шведски: får (sv) японски: 羊 (ひつじ, hitsují, хицуджи) (ja)

Производни думи