обет

обет (български)

обет ±

ед.ч.		обет
	непълен член	обе·та
	пълен член	обе·тът
мн.ч.		обе·ти
	членувано	обе·ти·те
бройна форма		обе·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. 'мн. обети, (два) обета, м. Тържествено обещание, клетва. Обет за вярност

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• обещание, задължение, дадена дума, оброк, обричане, клетва
• гаранция, вричане, заричане

Производни думи

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

обема