новатор
Облик
новатор (български)
ед.ч. | но·ва·тор | |
---|---|---|
непълен член | но·ва·то·ра | |
пълен член | но·ва·то·рът | |
мн.ч. | но·ва·то·ри | |
членувано | но·ва·то·ри·те | |
бройна форма | но·ва·то·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
мн. новатори, м. Човек, който внася нещо ново в дадена област.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
реформатор, обновител, подновител, инициатор, модернист