инициатор
Облик
инициатор (български)
| ед.ч. | ини·ци·а·тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ини·ци·а·то·ра | |
| пълен член | ини·ци·а·то·рът | |
| мн.ч. | ини·ци·а·то·ри | |
| членувано | ини·ци·а·то·ри·те | |
| бройна форма | ини·ци·а·то·ра | |
| звателна форма | ини·ци·а·то·ре | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
Лице, което дава инициатива или идея за осъществяване на нещо.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- уредник, основател, организатор, деятел, учредител
- новатор, реформатор, подбудителен
- водач, главатар