инициатор
Облик
инициатор (български)
ед.ч. | ини·ци·а·тор | |
---|---|---|
непълен член | ини·ци·а·то·ра | |
пълен член | ини·ци·а·то·рът | |
мн.ч. | ини·ци·а·то·ри | |
членувано | ини·ци·а·то·ри·те | |
бройна форма | ини·ци·а·то·ра | |
звателна форма | ини·ци·а·то·ре |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
Лице, което дава инициатива или идея за осъществяване на нещо.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- уредник, основател, организатор, деятел, учредител
- новатор, реформатор, подбудителен
- водач, главатар