реформатор
Облик
реформатор (български)
ед.ч. | ре·фор·ма·тор | |
---|---|---|
непълен член | ре·фор·ма·то·ра | |
пълен член | ре·фор·ма·то·рът | |
мн.ч. | ре·фор·ма·то·ри | |
членувано | ре·фор·ма·то·ри·те | |
бройна форма | ре·фор·ма·то·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Човек, който провежда реформи.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
новатор, обновител, преобразовател, подновител, реконструктор, модернизатор, преустроител