ням

ням (български)

ням ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		ням
		непълен член	не·мия
		пълен член	не·ми·ят
	ж. р.		ня·ма
		членувано	ня·ма·та
	ср. р.		ня·мо
		членувано	ня·мо·то
мн. ч.			не·ми
		членувано	не·ми·те

Прилагателно име, тип 81

1. Човек който не може да говори, мълчалив човек

Етимология

старобълг. нѣмъ < *měmъ: латв. mēms „ням“, mēmulis „пелтек“, нем. mummeln, англ. mumblе „заеквам“.

Синоними

• мълчалив, безмълвен, тих, безгласен, беззвучен, безсловесен
• косвен, скрит

Превод

албански: [[]] английски: dumb (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: niemy (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: немой (ru) словашки: nemý (sk) словенски: nem (sl) сръбски: ниjем (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] украински: нiмий (uk) унгарски: néma (hu) фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: nijem (hr) чешки: němý (cs) шведски: [[]] японски: [[]]