нахалник

Български

нахалник ±

ед.ч.		на·хал·ник
	непълен член	на·хал·ни·ка
	пълен член	на·хал·ни·кът
мн.ч.		на·хал·ни·ци
	членувано	на·хал·ни·ци·те
бройна форма		на·хал·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

мн. наха̀лници, м. Нахален човек; груб и безцеремонен човек.

Превод

Преводи

английски: impudent etc., fellow вж. нахален; cool fish/card арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

нахал, безсрамник, безочливец, натрапник, дебелоок, навлек