нахал

Български

нахал ±

ед.ч.		на·хал
	непълен член	на·ха·ла
	пълен член	на·ха·лът
мн.ч.		на·ха·ли
	членувано	на·ха·ли·те
бройна форма		на·ха·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

мн. наха̀ли, м. Разг. Нахалник, безсрамник.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: nachalas

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: нахал словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

нахалник, безсрамник, безочливец, натрапник, дебелоок, навлек

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}