безочливец
Облик
безочливец (български)
ед.ч. | бе·зоч·ли·вец | |
---|---|---|
непълен член | бе·зоч·ли·ве·ца | |
пълен член | бе·зоч·ли·ве·цът | |
мн.ч. | бе·зоч·лив·ци | |
членувано | бе·зоч·лив·ци·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | бе·зоч·ли·ве·цо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a
няма
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|