безочливец

безочливец (български)

безочливец ±

ед.ч.		бе·зоч·ли·вец
	непълен член	бе·зоч·ли·ве·ца
	пълен член	бе·зоч·ли·ве·цът
мн.ч.		бе·зоч·лив·ци
	членувано	бе·зоч·лив·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		бе·зоч·ли·ве·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a

няма

Превод

английски: sublime impudence арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Сродни думи

безочие, безочливост