момък
Облик
момък (български)
ед.ч. | мо·мък | |
---|---|---|
непълен член | мо·мъ·ка | |
пълен член | мо·мъ·кът | |
мн.ч. | мом·ци | |
членувано | мом·ци·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | мом·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 19
- Млад мъж, който не е женен; ерген.
- Младеж, момче.
Етимология
Спомената в Брашовски тефтер, 1508 г. (момку, момцему). Производна на мома.
Фразеологични изрази
Превод
|
|