ерген
Облик
ерген (български)
| ед.ч. | ер·ген | |
|---|---|---|
| непълен член | ер·ге·на | |
| пълен член | ер·ге·нът | |
| мн.ч. | ер·ге·ни | |
| членувано | ер·ге·ни·те | |
| бройна форма | ер·ге·на | |
| звателна форма | ер·ге·не | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
Неженен мъж.
Етимология
Произхожда от турската дума ergen (юноша).
Фразеологични изрази
Превод
|
|