бекяр
Облик
бекяр (български)
ед.ч. | бе·кяр | |
---|---|---|
непълен член | бе·кя·ра | |
пълен член | бе·кя·рът | |
мн.ч. | бе·кя·ри | |
членувано | бе·кя·ри·те | |
бройна форма | бе·кя·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Бекяр, бекярин е:
- човек който живее без семейство;
- ерген, неженен.
Етимология
- от турски bekâr
Фразеологични изрази
Превод
|
|