момък

момък (български)

момък ±

ед.ч.		мо·мък
	непълен член	мо·мъ·ка
	пълен член	мо·мъ·кът
мн.ч.		мом·ци
	членувано	мом·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		мом·ко

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 19

1. Млад мъж.
2. Незадомен мъж.
3. (остар.) Младоженец
4. (остар. и говорно) Ратай.

Етимология

Спомената в Брашовски тефтер, 1508 г. (момку, момцему). Производна на мома.

Превод

английски: boy (en), youth (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: adulescentulus (la), puer (la) македонски: момок (mk)

немски: Junge (de), Bursche (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: çocuk (tr), ergen (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• момче, младеж, юноша, ерген, незадомен