маниер

маниер (български)

маниер ±

ед.ч.		ма·ни·ер
	непълен член	ма·ни·е·ра
	пълен член	ма·ни·е·рът
мн.ч.		ма·ни·е·ри
	членувано	ма·ни·е·ри·те
бройна форма		ма·ни·е·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Начин на работа или действие; похват. 2. Начин на държание и поведение; обноски.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• начин, способ, средство, подход, похват, тактика, метода, практика, фасон
• държане, поведение, обноски, отношение
• държание
• метод
• стил, прийом
• характер
• форма, маниерност