държане

държане (български)

държане ±

ед.ч.		дър·жа·не
	членувано	дър·жа·не·то
мн.ч.		дър·жа·ния
	членувано	дър·жа·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. Упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, а за другиго (за владелеца или собственика), от когото е получил фактическата власт на правно основание, което изключва намерението вещта да се държи като своя.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• обноска, поведение, постъпка, маниери, отношение, отнасяне
• постъпки
• спокойствие, сигурност, самоувереност, изпълнено с достойнство, такт