маг

маг (български)

маг ±

ед.ч.		маг
	непълен член	ма·га
	пълен член	ма·гът
мн.ч.		ма·го·ве
	членувано	ма·го·ве·те
бройна форма		ма·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. човек със способност да прави магии или притежаващ необикновени способности.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• магьосник, чародей, вълшебник, фокусник
• обаятел, прелъстител