магия

Български

магия ±

ед.ч.		ма·гия
	членувано	ма·ги·я·та
мн.ч.		ма·гии
	членувано	ма·ги·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Изкуство за правене на свръхестествени неща — съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства. Черна магия.
2. Прен. Сила за въздействие върху нещо или някого; обаяние, очарование. Магия на танца.
3. Необяснимо явление, чудо.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: magic, witchcraft, conjuration, theurgy; арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: μαγεία датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: magia, brujería италиански: magia китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: magia (la) македонски: магија (mk)

немски: die Zauberei. die Hexerei, die Magie (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ма́гия, колдовство́ словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: sihir, büyü (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: magie, sorcellerie холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• вълшебство, тайнственост, мистерия, чародейство
• заклинание
• обаяние, пленителност, очарование
• чар, романтика

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}