маг
Облик
маг (български)
| ед.ч. | маг | |
|---|---|---|
| непълен член | ма·га | |
| пълен член | ма·гът | |
| мн.ч. | ма·го·ве | |
| членувано | ма·го·ве·те | |
| бройна форма | ма·га | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Човек със способност да прави магии или притежаващ необикновени способности.
- прен. поет. Вълшебник.
Етимология
От староперс. 𐎶𐎦𐎢𐏁 през гр. μάγος, лат. magus.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- маг в РБЕ на ИБЕ